Николай Върбанов

Николай Върбанов е български театрален и екранен актьор, роден на 1 септември 1979 г. във Велико Търново. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2002 г. в класа на проф. Здравко Митков. Професионалният му път продължава повече от две десетилетия и включва постоянна работа в Театър „София“, гостувания на различни сцени, политическа сатира, комедиен репертоар и роли пред камера.

Преди да стане част от трупата на Театър „София“, Върбанов работи като актьор на свободна практика. Участва в постановки на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, театрите в Ловеч, Габрово и Търговище и Театър 199 „Валентин Стойчев“. От 2007 г. е в трупата на Театър „София“, където изгражда основната част от богатия си комедиен и драматичен репертоар.

Сред ролите му са Слович в „Повелителят на глупците“, Прока Пурич в „Опечалена фамилия“, Илия в „Службогонци“, Наполеон в „Животинска ферма“, Замухришкин в „Картоиграчи“ и Серж в „Арт“. Играе още господин Капулети в „Ромео и Жулиета“, Сокс в „Уморените коне ги убиват, нали?“ и Осип в „Ревизор“. Този репертоар преминава през Нушич, Вазов, Оруел, Гогол, Шекспир и Ясмина Реза.

В „Няма да платим! Няма да платим!“ по Дарио Фо, реж. Теди Москов, Николай Върбанов изпълнява Луиджи и получава номинация за „Аскеер“ 2021 за поддържаща мъжка роля. Постановката съчетава политическа сатира, абсурд и физически комедиен ритъм. Тя поставя актьора в жанр, който изисква едновременно прецизна партньорска реакция и ясно отношение към обществената тема.

Сред ролите му са тези в „Буржоата благородник“, „Всеки иска да живее“, „Женитба“, „Госпожа Министершата“, „Ревизор“ и семейния спектакъл „Феята от захарницата“. Класическата комедия и българската сатира се редуват с представления за детска и семейна публика.

Върбанов участва и в „Политическо сатирично кабаре – 2025“ на сцената на Сатиричния театър. Проектът продължава линията от Дарио Фо и Гогол към пряка работа с актуален обществен материал. В Театрална работилница „Сфумато“ актьорът е част от „Бесове“, а други негови заглавия включват „Медена луна“, „Паяци“ и „И най-мъдрият си е малко прост“, които разширяват работата му отвъд една театрална институция.

Пред камера Николай Върбанов участва в „Ръжда“, „Виолета, Жоро и аз“, „Love.net“ и „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Екранните роли остават по-малка, но устойчива част от кариерата му и допълват познатото сценично присъствие. Опитът в комедията му позволява да работи с точен ритъм, без персонажите да се свеждат до отделен комичен ефект.

Биографията на Върбанов е свързана най-трайно с репертоарния актьорски труд. Нушич, Гогол, Дарио Фо, Вазов и Ясмина Реза изискват различни видове комедия, но във всеки от тях смешното има социална среда и човешки залог. Дългогодишната работа в Театър „София“, гостуващите сатирични формати и семейните спектакли показват актьор, който поддържа едновременно широк жанров диапазон и постоянна връзка с публиката. Присъствието му в дълго играни заглавия свидетелства и за устойчивостта, необходима на всекидневния ансамблов театър.