Крис Шарков

Крис Шарков е български театрален режисьор и преподавател, представител на съвременното поколение автори на сценични прочити, които поставят личния избор срещу обществените механизми. Между 2003 и 2008 г. завършва магистърска степен по театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Красимир Спасов. Работи като асистент в катедра „Драматичен театър“ на НАТФИЗ, а през 2026 г. академичната му работа продължава с подготовка за защита на дисертационен труд.

Режисьорският му дебют е „Макбет“ по Хайнер Мюлер и Шекспир в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна през 2009 г. Следват постановки на различни сцени: „Куклен дом“ в Драматичен театър - Пловдив, „Презрението“ в Театрална работилница „Сфумато“, „Галерия Стриндберг“ в Театър „Азарян“, „Слугините“ в ДКТ - Враца, „В полите на Витоша“ в Драматичен театър - Ловеч, „Тартюф“ в Плевен и „Непоносимо дълги прегръдки“ в РЦСИ „Топлоцентрала“. В Театър НАТФИЗ поставя „Дон Жуан се връща от война“, свързвайки режисьорската си практика с обучението на нови актьори.

В Народен театър „Иван Вазов“ Крис Шарков режисира „Частици жена“ от Ката Вебер, „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен и „Елементарните частици“ по романа на Мишел Уелбек, за който е и автор на драматизацията. Премиерата на спектакъла по Уелбек е през април 2024 г. на Камерна сцена в рамките на програма „Театър+“. Представлението получава специална награда за режисура на ITF Skupi Festival 2024 в Скопие, награди за сценография и млад актьор на фестивала в Ниш и номинация за „Аскеер“ 2025 за режисура на Шарков. През 2025 г. спектакълът гостува на Черногорския национален театър в Подгорица.

„Елементарните частици“ става и първият български спектакъл, получил европейската марка за театрално качество Prospero NEW, която го включва сред продукции с възможност за движение между партньорски сцени в Европа. Международната видимост на работата му се допълва от участието на Крис Шарков като български представител на Фестивала в Авиньон през 2025 г.

В Малък градски театър „Зад канала“ той поставя „Сцени от един семеен живот“ и „Обществен враг“ по Хенрик Ибсен. Постановката от 2024 г. носи „Икар“ и „Аскеер“ 2025 за поддържаща мъжка роля на Леонид Йовчев, номинация „Икар“ за водеща роля на Мак Маринов и още една номинация „Аскеер“ за режисура на Крис Шарков. С театър, който преминава от Уелбек и Ибсен до българската класика и съвременната драматургия, Шарков изгражда последователен режисьорски почерк, ориентиран към нервните теми на настоящето.

В „Елементарните частици“ Крис Шарков събира няколко характерни за режисурата си посоки: адаптация на сложна проза, болезнена съвременна тема, силно партньорство с актьорите и сценичен свят, който не успокоява зрителя. Международните признания и европейската марка Prospero NEW показват, че този тип български театър може да бъде четим и извън локалния контекст, без да губи конкретната си нервност.

„Обществен враг“ продължава линията към Ибсен като автор, през когото могат да се мислят днешните обществени механизми. В комбинация с преподаването в НАТФИЗ това оформя Шарков като режисьор, който работи едновременно с професионални трупи, млади актьори и международна перспектива.

През 2026 г. Крис Шарков поставя „Федон“ по Платон с Младежката театрална трупа за античен театър „Огнян Радев“. Спектакълът е акцент в международния фестивал Ex Machina: Academia в Пловдив и гостува на фестивала Amenanos Nostos в Катания. Работата върху античния диалог за последните часове на Сократ, паметта и смъртта отваря нова линия в режисурата му и свързва професионалната практика с обучението на млади изпълнители.

В „Inter Alia“ от Сузи Милър Крис Шарков насочва режисьорския си интерес към сблъсъка между частния живот, обществената отговорност и езика на правото. Пиесата проследява съдия Джесика Паркс, чиито професионални убеждения са поставени под натиск от криза в собственото ѝ семейство, и преминава между стендъп разказ и съдебно-семеен трилър. Постановката, продуцирана от База Х, събира Радина Кърджилова, Пламен Димов и Петър Каменов / Андрей Трифонов със сценография и костюми на Никола Тороманов и музика от Емилиян Гацов-Елби.