Йордан Ръсин

Йордан Ръсин е български театрален, филмов и телевизионен актьор. През 2012 г. завършва специалност „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Снежина Танковска. Играе на сцените на Театър „Българска армия“, Младежки театър „Николай Бинев“, Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Театрална работилница „Сфумато“ и Театър 199 „Валентин Стойчев“, а от 2014 г. е част от трупата на Театър „Възраждане“.

Сред значимите му роли в Театър „Възраждане“ са Телегин във „Вуйчо Ваньо“ по Антон Чехов, Андрей в „За едно явление от електричеството“, Той в „Портокалова кожа“, Вершинин в „Три сестри“ и мосю Бонифас в „Убийствена комедия“. Участва още в спектакли като „12-те гневни“, „Лабиринт“, „Рогоносци“, „При закрити врати“, „Зимна приказка“, „Иванов“ и „Алиса в страната на чудесата“.

Актьорската работа на Йордан Ръсин е отличена с едни от най-значимите награди за сценични изкуства в България. През 2017 г. получава „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля за образа на Телегин във „Вуйчо Ваньо“. През 2019 г. печели „Икар“ за поддържаща мъжка роля като Глигор в „Нова Библия“ на Театрална работилница „Сфумато“, а през 2020 г. е отличен с „Икар“ за водеща мъжка роля за Андрей в „За едно явление от електричеството“. Следват „Аскеер“ 2021 за ролята на Той в „Портокалова кожа“ и „Аскеер“ 2025 за водеща мъжка роля като мосю Бонифас в „Убийствена комедия“.

В спектакъла „Обикновено чудо“ от Евгений Шварц, режисиран от Бюрхан Керим в Театър „Възраждане“, Йордан Ръсин изпълнява ролята на Краля. За нея е номиниран за „Икар 2026“ в категория „Водеща мъжка роля“, а постановката печели Наградата на публиката за драматичен спектакъл на Националните награди за сценични изкуства „Икар 2026“.

Извън сцената на Театър „Възраждане“, Йордан Ръсин участва в „Кулата“ и „Господин Нощ“ в Театър 199. През 2026 г. представя и моноспектакъла „Викове от подземието“ по „Записки от подземието“ на Фьодор Достоевски, със сценична адаптация и режисура на Стоян Радев. Представлението има премиера в „Топлоцентрала“ и поставя актьора сам в центъра на срещата между класическия текст и съвременния зрител.

За телевизионната публика Йордан Ръсин става широко разпознаваем с ролята на местния полицай Камен Почекаин в сериала „Мамник“ по БНТ, режисиран от Виктор Божинов по романа на Васил Попов. Образът придобива силна популярност сред зрителите, докато актьорът продължава активната си работа в театъра и в нови сценични проекти.

Последните му роли показват актьор, който може да бъде едновременно популярен и силно концентриран в труден сценичен материал. Камен Почекаин в „Мамник“ достига до широка телевизионна публика, но „Викове от подземието“ връща Йордан Ръсин към самотата на актьора пред зрителя и към безпощадния вътрешен монолог на Достоевски. Тази разлика между телевизионния образ и моноспектакъла е ценна, защото показва диапазон, а не просто разпознаваемост.

В Театър „Възраждане“ Ръсин продължава да бъде една от силните фигури на трупата. Поредицата от „Аскеер“ и „Икар“ отличия показва не еднократен успех, а последователна способност да превръща различни роли в събития за публиката и критиката.