Иван Николов

Иван Николов е български театрален и филмов актьор, част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Професионалният му път е свързан едновременно с голямата репертоарна сцена и с независими форми, които променят обичайното отношение между актьор, пространство и публика. В работата му класически и съвременни текстове често преминават през променаден, site-specific или immersive театър, при който зрителят участва в движението и атмосферата на спектакъла.

Николов е съосновател на сдружение „Конклав“ заедно с режисьора Боян Крачолов и актьора Димитър Крумов. За спектакъла „Това НЕ Е Хамлет“ тримата получават „Аскеер“ 2017 в категория „Изгряваща звезда“. Проектът използва Шекспировия текст като материал за авторски театър, вместо като готова постановъчна схема, и поставя началото на устойчиво сътрудничество между артистите.

В Народния театър Иван Николов изпълнява Игор, Леонардо и Издателя в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, реж. Боян Крачолов. Променадният спектакъл превежда зрителите през пространства в и около театъра, а актьорите изграждат различни персонажи в непосредствена близост до публиката. За работата си в тази постановка и за участието си в „ПЛАТОНoff“ Николов получава „Аскеер“ 2024 за поддържаща мъжка роля.

Съвместната му работа с Крачолов продължава в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Том Стопард и в „Трябва и някакво действие, Хамлете“. В тези спектакли Шекспировият свят отново е отправна точка за театър, който изследва съмнението, отсъствието на сигурен авторитет и ролята на изпълнителя вътре в самата театрална машина. Николов участва и в „КупиДон“, където игровото отношение към публиката и импровизационната готовност са съществена част от формата.

Репертоарът му на първата българска сцена включва „Калигула“, „Глембаеви“, „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ и „Малката Англия“ на Диана Добрева. Той участва и в постановката на „Скъперникът“ от Молиер, режисирана от Слободан Унковски. Тези заглавия го поставят в широк диапазон — от политическа и семейна драма до съвременна тема за технологиите и голяма класическа комедия.

Сред другите заглавия в театралния път на Николов са „ПЛАТОНoff“, „Замъкът. Видение по Франц Кафка“, „Носталгично дивертименто“, „Луда трева“, „Леонс и Лена“, „XXL“, „Панаир на суетата“ и „Железният светилник“. Участията му преминават през „Сфумато“, независими пространства и регионални театри. В тях се запазва интересът към ансамблови и литературни форми, при които изпълнителят участва не само в образа, а и в цялостното устройство на сценичното преживяване.

Иван Николов работи и в киното. Той участва във филмите на Георги Дюлгеров „Разлом“ и „Записки по едно предателство“. За ролята си във втория получава номинация за поддържаща мъжка роля от Съюза на българските филмови дейци. Екранната работа добавя по-сдържан регистър към сценичната му практика, в която физическото присъствие и контактът с публиката често са водещи.

В репертоара му са „Скъперникът“, „Малката Англия“, „Глембаеви“, „Калигула“ и „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Събрани с ранната работа на „Конклав“, „Петрови в грипа и около него“ и „ПЛАТОНoff“, тези роли очертават последователно движение между независимия импулс и институционалния репертоар. Наградите от 2017 и 2024 г. отбелязват два различни етапа от същия път — създаването на собствен театрален език и зрелия принос към сложна ансамблова форма.