Владимир Матеев

Владимир Матеев е български театрален актьор, роден на 27 октомври 1995 г. Преди да избере сцената, учи българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. завършва „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев — подготовка, която поставя силен акцент върху литературата, анализа на текста и самостоятелната позиция на актьора.

Първият му постоянен професионален ангажимент е в Театър „София“, където постъпва непосредствено след дипломирането си. Там участва в „Ревизор“, „Олд Сейбрук и последният страстен любовник“, „Палачи“, „Покана за вечеря“, „На четири уши и унижението“ и „Кашонът“. В този репертоар преминава от Гогол и Уди Алън към Мартин Макдона и съвременна българска драматургия, а работата му се развива между комедия, социална сатира и камерна психологическа игра.

Ранна среща с Театър „Българска армия“ е „Вкус на мед“, а през 2021 г. Матеев става част от трупата на театъра. В следващите сезони играе в „Много шум за нищо“, „Хотел между тоя и оня свят“, „Сирано дьо Бержерак“, „Мизантроп“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“. Тези заглавия го срещат с Шекспир, Молиер, Оскар Уайлд, Едмон Ростан и Ерик-Еманюел Шмит.

В „Комедия на корупцията“ по „Процесът“ на Кафка изпълнява няколко образа — Вилем, втори колега, съдебен следовател и адвоката Хулд. Смяната на персонажи в рамките на едно представление изисква бързо преобразяване, точен ритъм и ясно разграничаване на функциите в сценичния механизъм. Така ролята допълва по-класическите му задачи с гротеска и многопластова актьорска партитура.

През 2024 г. Матеев играе Константин Кирков в „Солунските атентатори“, а през 2025 г. влиза в ролята на Хорацио в „Хамлет“ на режисьора Стоян Радев. Двата спектакъла го поставят в различни исторически и нравствени конфликти: единият е свързан с революционния избор и цената на идеята, а другият — с приятелството, свидетелството и отговорността да останеш жив след трагедията.

Нова линия в репертоара му откриват Калоян във „Фейк“ и Орфей в „Евридика“. „Фейк“, написан и режисиран от Лиза Шопова, разглежда реалност, измервана чрез харесвания, последователи и публичен образ. „Евридика“ от Жан Ануи, поставена от Иван Урумов, пренася мита за Орфей и Евридика в история за любовта, страха и избора да не приемеш компромиса като единствен начин на живот.

За тези две роли Владимир Матеев получава наградата „МаксиМ“ 2026 за водеща мъжка роля. Отличието обединява две различни задачи — съвременния Калоян и митологичния Орфей — и отбелязва способността му да носи централен персонаж както в ансамблова социална сатира, така и в поетична драматургия с голяма емоционална линия.

Работата му в Театър „Българска армия“ обхваща „Фейк“, „Евридика“, „Мизантроп“, „Хамлет“ и „Солунските атентатори“, наред със заглавия като „Сирано дьо Бержерак“ и „Хотел между тоя и оня свят“. Пътят му от българската филология през Театър „София“ до големите роли в Армията показва последователно развитие, основано на отношение към словото, жанрова подвижност и стабилно ансамблово присъствие.

Извън двете постоянни трупи Матеев участва и в „Капан за мишки“ на Театрална работилница „Сфумато“. Камерната криминална конструкция на Агата Кристи изисква контрол върху информацията, която персонажът разкрива пред публиката, и различен тип напрежение от откритата комедия. Така към Шекспир, Молиер и Кафка в репертоара му се добавя и прецизно изграден сценичен трилър.