Алена Вергова

Алена Вергова е българска актриса, певица и млад автор в киното, родена на 22 април 2002 г. Завършва „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2025 г. в класа на проф. д-р Ивайло Христов. Преди академията учи в International School Uwekind с интензивно обучение по немски и английски език, а професионалният ѝ сценичен път започва необичайно рано.

Първата театрална роля на Алена Вергова е още през 2011 г. в „Ревизор“ от Н. В. Гогол, реж. Мариус Куркински, на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. По време на обучението си в НАТФИЗ тя участва в „Без асансьор“ от Себастиан Тиери, реж. Ивайло Христов, в Малък градски театър „Зад канала“, в „Диканка“ по лични истории и Гогол, реж. Мартин Киселов, и в „Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт, реж. проф. д-р Ивайло Христов, където изпълнява Сводницата Джени. Работи и в „Недовършена пиеса за механичен нож“ в Yalta Art Room, реж. Ованес Торосян.

От 2025 г. Алена Вергова е част от трупата на Театър „Българска армия“. Първата ѝ роля там е Маргарита в „Много шум за нищо“ от Шекспир, реж. Красимир Спасов. Следват Диди Маркова в „Ножица-трепач“, реж. проф. д-р Ивайло Христов, и участие в „Урок по български“ по Иван Вазов, реж. Иван Налбантов. В „Истината или се осмеляваш“ от Щефан Лак, реж. Васил Дуев-Тайг, тя играе Нели, а в „Фейк“ от и с режисура на Лиза Шопова изпълнява Алиса. В репертоара й на Армията е и „Евридика“.

Пред камера Алена Вергова дебютира в сериала „Откраднат живот“ като Алиса през 2017 г. След това играе Джула в пълнометражния филм „Петя на моята Петя“, реж. Александър Косев, и Виктория в късометражния „Ретрограден Меркурий“, реж. Илиян Канев. През 2024 г. снима сериала „Майките“ на режисьора Виктор Чучков в ролята на Моника. През 2025 г. създава късометражния филм „Срам“, с който дебютира като сценарист и режисьор.

Паралелно с актьорската работа Алена Вергова развива музикално присъствие: през 2025 г. издава авторската песен „Приключваме“ и дуета „Нощта умира сама“ с Боян Тодоров. Сцената, камерата, авторското кино и музиката изграждат профил на многопосочен млад артист с вече натрупан професионален репертоар.

Най-новият етап в развитието ѝ е свързан с „Евридика“ от Жан Ануи в Театър „Българска армия“, където тя изпълнява централната женска роля в партньорство с Владимир Матеев като Орфей. Този спектакъл добавя към профила ѝ романтична и трагична линия, различна от комедийния ритъм на „Ножица-трепач“ и от съвременната социална енергия на „Фейк“. Така Алена Вергова не остава само актриса от телевизионен и филмов контекст, а изгражда стабилно сценично присъствие в трупата на Армията.

Късометражният филм „Срам“ е важен, защото показва желание да бъде автор, а не единствено изпълнител. В съчетание с песните „Приключваме“ и „Нощта умира сама“ той разширява публичния ѝ образ към кино, музика и личен творчески почерк. Биографията ѝ е характерна за ново поколение актьори, които не разделят строго театъра, екрана и музиката, а ги използват като различни начини за разказване на истории.