врачански актьор и автор, режисьор по принуда

Петко Венелинов е български театрален, филмов и телевизионен актьор, роден на 26 октомври 1988 г. във Враца. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев. Обучението му го среща с театър, в който актьорът не просто изпълнява роля, а участва в изграждането на сценичния език чрез текст, движение и работа в ансамбъл.
Сред ранните му професионални задачи са Валерио в „Леонс и Лена“, Мечтателя във „Флейта в подземието“, Пешо Салепа в „Рицар на Светия дух“, Корнелиус в „Хамлет“ и участия във „Военновременни видения“. Тези роли го отвеждат през Народния театър, „Сфумато“, театрите в Пловдив и Плевен, както и през различни независими проекти, в които класическият текст се среща със съвременни сценични средства.
През 2015 г. Венелинов става част от трупата на Младежки театър „Николай Бинев“. Там играе Боркин в „Иванов“ от Чехов и участва в заглавия, които разширяват опита му в психологическия и ансамбловия театър. Работата му в репертоарна трупа се развива паралелно с гостувания и авторски проекти, така че биографията му не остава свързана само с една сцена.
Особено място заема „Колега“ — авторски спектакъл на Ованес Торосян и Петко Венелинов. Проектът е създаден като актьорска среща, в която двамата са едновременно изпълнители и съавтори на сценичното действие. Венелинов участва и в „Животът, макар и кратък“ на Театрална работилница „Сфумато“, продължавайки връзката си с лабораторния театър и с процеси, изградени около колективно търсене.
В Драматичен театър – Ловеч репертоарът му включва Велко в „Илинден“, „Духът на Гогол“, „В полите на Витоша“, „Седемте стола“, „Дъхът на дявола“ и „Писателското кафене“. Тук той работи с режисьори и текстове от различни епохи — от Яворов и българската историческа памет до сценична гротеска и съвременна драматургия. Постоянното присъствие в трупата му позволява да развива роли с различен мащаб и жанр.
През 2025 г. Венелинов участва в „Най-високото дърво на Земята“ по Иван Вирипаев, режисирано от Владислав Стоименов и представено на „Сцена Дерида“. Спектакълът поставя героите в разговор за скръбта, вината, вярата и нуждата от смисъл, а актьорската работа се движи между прякото общуване с публиката и внимателно изградената ансамблова партитура.
През февруари 2026 г. той се връща в „Сфумато“ за „Трябва и някакво действие, Хамлете“, ателие-спектакъл върху текстове на Боян Крачолов с водещ Маргарита Младенова. Представлението събира монолози и разкази за човека около Христовата възраст, за намерението, което трябва да премине в действие, и за ироничната дистанция към собствените страхове. Участието продължава пряко линията от обучението му при Младенова към зрелия му сценичен път.
Екранната работа на Петко Венелинов включва български кино- и телевизионни продукции. В сериала „Скъпи наследници“ играе Станислав Дочев, като пренася натрупания театрален опит в по-интимния език на камерата. Между репертоарните сцени, независимите спектакли и телевизията той поддържа биография, в която авторското участие и актьорското партньорство са също толкова важни, колкото конкретният образ.
В „В полите на Витоша“ на режисьора Крис Шарков Венелинов е част от ансамбъл, който връща Яворовата трагедия към темите за политическата непримиримост, семейния натиск и невъзможната любов. Ролята се вписва в трайната му работа с български текстове в Ловеч и стои редом с „Илинден“ като различен поглед към личния избор в общество, разделено от идеи и принадлежности.
Няма предстоящи събития.