Лора Тенчева

Лора Тенчева е българска театрална актриса от младото поколение, чиито сценични интереси преминават през драматичния, поетическия и физическия театър. Завършва „Актьорство за драматичен театър“ през 2024 г. в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Маргарита Младенова. Още по време на обучението си работи с литературни материали, които изискват не само психологически образ, а точен ритъм, ансамблова дисциплина и отношение към сценичното пространство.

Сред студентските ѝ задачи е „Месец на село“ по Иван Тургенев — дипломна копродукция на НАТФИЗ и Драматичен театър — Пловдив. Участва и в „Мислещите тръстики“ на Маргарита Младенова по поезията на Миряна Башева. Срещата с поетически текст и с актьорския метод на нейния клас се превръща в основа за по-късните ѝ професионални ангажименти, голяма част от които се развиват в лабораторна среда.

Творческият път на Тенчева е силно свързан с Театрална работилница „Сфумато“. В „ПЛАТОНoff“ по А. П. Чехов работи под режисурата на Маргарита Младенова и Иван Добчев, а в „Носталгично дивертименто“ по поезията на Цочо Бояджиев отново е част от ансамбъла на Маргарита Младенова. Участва и в „Митове за крал Макбет“ по Шекспир, постановка на Дарий Чавдаров, където класическият сюжет е разгледан през властта, страха и механизмите на насилието.

В „За явленията и съществуванията“ по Даниил Хармс, реж. Ростислав Георгиев, Лора Тенчева участва като актриса и е съавтор на сценографията и костюмите. Тази двойна задача разширява работата ѝ отвъд изпълнението на роля: предметите, материалите, костюмът и организацията на пространството се превръщат в активна част от сценичното действие. Интересът към визуалния образ продължава и в други нейни независими проекти.

През 2025 г. тя е сред изпълнителките във „Вирхова приказка“ — театрална акция по поезията на Мария Вирхов, режисирана от Ростислав Георгиев, с музика на живо от Явор Намлиев. Заедно с Надежда Колева и Ивана Керанова изгражда сценично пътешествие през езика на една от разпознаваемите фигури на българската ъндърграунд поезия. Проектът продължава линията от „Мислещите тръстики“, но я пренася към по-груб, непосредствен и музикален поетически свят.

В „Замъкът. Видение по Франц Кафка“ на Валерия Вълчева Тенчева е част от ансамбъл, който превежда недостижимия свят на Кафка през движение, образ и пространствена композиция. Постановката е номинирана за „Аскеер“ 2024 за режисура и през 2026 г. получава специална версия за средновековната крепост „Баба Вида“ във Видин. Участието ѝ в „Largo. La Poetica Fisica“ на хореографа Корхан Башаран добавя последователен опит във физическия и движенческия театър.

През май 2026 г. Лора Тенчева участва в „Някой е объркал адреса“ по текст на Рашко Младенов, режисирана от Веселин Петров в Сити Марк Арт Център. Тя си партнира с Рашко Младенов и Вяра Миланова в комедия за самотата, срещата между поколенията и възможността хората да се чуят отвъд предварителните си представи. Заглавието я среща с по-традиционна драматургична ситуация и пряк диалог с широка публика.

Сред проектите ѝ е и „Punctum“ в „Сфумато“, а работата ѝ продължава да се движи между поезия, Кафка, Чехов, Хармс, физически театър и съвременна комедия. В този ранен етап от кариерата ѝ вече се открояват три устойчиви линии: ансамбловата школа на Маргарита Младенова, интересът към цялостния визуален образ и готовността да преминава между репертоарна и независима сцена. Те подреждат биографията ѝ като последователно развитие, а не като сбор от несвързани участия.