Елена Иванова

Елена Иванова е българска театрална актриса и фотограф, родена на 10 септември 1994 г. в Русе. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2017 г. в класа на проф. Пламен Марков и още в годината на дипломирането си започва професионална сценична работа. Пътят ѝ преминава през камерния театър, независими проекти и голямата репертоарна сцена, с отчетлив интерес към физическия театър и ансамбловата игра.

Професионалният ѝ дебют е Аманда в „4000 мили“ от Ейми Херцог, реж. Владимир Люцканов, в Театър 199 „Валентин Стойчев“. Спектакълът достига до петдесет представления и остава важна ранна среща с камерна история за близостта и разстоянието между поколенията. Иванова работи редом с Меглена Караламбова, Николай Желев и Катерина Стоянова в постановка, която изисква естествен диалог и внимателно изградени отношения.

В Театрална работилница „Сфумато“ тя играе Тя в „11:27“, реж. Елица Йовчева, и участва във „Възхвала на колебанието“ по Георги Господинов, реж. Маргарита Младенова. В Театър „Азарян“ е Анджела в „Кралят Елен“ и Жената в „Косвени щети“ по Светлана Алексиевич. Професионалният ѝ маршрут включва още „Венчани за небесата“ в Yalta Art Room и „Късметлията с ръждивия револвер“ в ДКТ – Пловдив.

За „Косвени щети“ Елена Иванова е сред шестте актриси, удостоени с колективната награда „Икар“ 2020 в категория „Дебют“. Спектакълът пресъздава женски свидетелства за Втората световна война по книгата „Войната не е с лице на жена“ и превръща индивидуалните истории в ансамблово сценично свидетелство. Ролята изисква едновременно лична точност и способност отделният глас да остане част от общата памет.

На сцената на Народен театър „Иван Вазов“ актрисата изгражда широк репертоар. Играе Мичето в „Хоро“ от Антон Страшимиров, Друзила в „Калигула“ и Нина в „Бележките под линия“. Участва още в „НЕЧОВЕК“, „Елементарните частици“, „Моби Дик“, „Русалка“, „Петрови в грипа и около него“, „О, ти, която и да си...“, „Медея“ и „Фиеста“.

Особено място заема „Фиеста“, авторски движенчески спектакъл на Андреа Гаврилиу, в който разказът се изгражда без реплики – чрез телесност, ритъм и взаимодействие между изпълнителите. Продукцията гостува на международния фестивал за млада публика X-FEST в Букурещ. „Фиеста“ развива линия, присъстваща и в други нейни роли: тялото не е илюстрация към текста, а самостоятелен носител на сценично действие.

През 2025 г. Иванова се присъединява към лиричния спектакъл „О, ти, която и да си...“ по стихове, писма и спомени на Иван Вазов. През 2026 г. участва и в премиерното заглавие „Влюбените“, изградено от любовни писма на значими европейски творци и изпълнено чрез слово, музика, песен и танц. Така актуалният ѝ репертоар продължава да свързва актьорската игра с движенчески и музикални форми.

Паралелно със сцената Елена Иванова работи и като фотограф, което добавя друг начин на наблюдение към артистичната ѝ работа. В театъра тя преминава между големи ансамбли и прецизен личен жест, между свидетелски материал и поетична форма. „Косвени щети“, „Фиеста“, „Медея“ и „Влюбените“ очертават актриса, за която присъствието, движението и образът са равностойни средства за разказ. Фотографският поглед допълва вниманието ѝ към композицията и детайла.