Димитър Василев

Димитър Василев е български театрален актьор от младото поколение, чийто професионален път се развива между лабораторната работа на Театрална работилница „Сфумато“, учебната и професионална сцена на НАТФИЗ и камерния репертоар на Театър „Ателие 313“. Проектите му показват интерес към театър, който работи с литература, поезия, обществена памет и силно ансамблово присъствие, а не само с традиционен сюжет и персонаж.

В Театрална работилница „Сфумато“ Димитър Василев участва в програмата „Незабрава“ със спектакъла „Похищението на България“ по поезията и памфлетите на Ани Илков. Официалната страница на театъра посочва сценичната версия и постановката на Иван Добчев, сценографията на Станислав Памукчиев и Ивайло Аврамов и ансамбъл с Борис Кръстев, Станислав Ганчев, Елена Дечева, Елена Траянова, Виолина Доцева, Рафаел Бижев и Димитър Василев. БНР представя спектакъла като работа, която използва стихове, поеми и публицистични текстове на Илков, за да говори критично за общественото време и паметта.

На същата сцена Василев е част от „Апокриф. Наивистични сънища за живота на човека между небето и земята“ на Иван Добчев. Това е нов прочит на едно от знаковите заглавия в историята на „Сфумато“, с музика на Асен Аврамов и голям млад актьорски състав. Участва и в „Театрален роман“ по Михаил Булгаков, с режисура и драматургична версия на Люба Тодорова, където партнира на Мануела Минкова, Яна Зайкова, Николай Ганчев и Димитър Крумов. Тези две продукции разполагат актьора в различни театрални светове - от ритуалния, образен език на „Апокриф“ до болезнения поглед на Булгаков към зависимостта от сцената.

В творческата му биография влиза и спектакълът „Филоктет“, представян в контекста на НАТФИЗ и международна фестивална среща в Крайова. Публикация за гостуването отбелязва Димитър Василев в ролята на Одисей, както и в сценичния образ на лешояда, редом с Александър Притуп като Филоктет и Рафаел Бижев като Неоптолемей. Така ранният му репертоар включва и античния сюжет за изоставянето, дълга и човешката цена на войната.

В Театър „Ателие 313“ Василев работи с режисьора Ваня Борисова. В „L“ по „Лолита“, създаден по текстове на Владимир Набоков и Антон Чехов, той участва заедно с Боян Фераджиев, Елена Траянова и Елена Дечева. Следва „Как хубаво лошо живяхме“ по пиесите „Любов“, „Анданте“, „Чинцано“ и „Три момичета в синьо“ на Людмила Петрушевска, с актьорски състав Ангела Канева, Виктория Владова, Мария Карилоска, Димитър Василев и Димитър Бисеров.

Именно за ансамбловата работа в „Как хубаво лошо живяхме“ петимата актьори получават наградата „Икар“ 2025 в категория „Дебют“, присъдена от Съюза на артистите в България и отразена при връчването на наградите. Отличието е важен знак за началото на професионалния път на Димитър Василев: той е признат не с изолирана звездност, а като част от точно изграден сценичен ансамбъл. Между поетичната и политическа чувствителност на „Сфумато“, камерните експерименти на „Ателие 313“ и класическия материал на „Филоктет“, актьорът оформя профил, насочен към сложен, съдържателен и съвременен театър.