Боян Крачолов

Боян Крачолов е български театрален режисьор и писател, чиито спектакли работят с класически и съвременни текстове през експериментална, често пространствено необичайна сценична форма. Завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Иван Добчев, магистратура по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторантура в катедра „Драматичен театър“ на НАТФИЗ.

Заедно с актьорите Иван Николов и Димитър Крумов основава сдружение за независимо изкуство „Конклав“. Сред постановките му са „Невидимите градове“, „Това НЕ е Хамлет“, „Мишеловката“, „Монетата“, „Анархо-клоунада“, „Парче от монолог / Не аз“, „Леонс и Лена“ и „Нирвана“. За спектакъла „Това НЕ е Хамлет“ тримата създатели получават „Аскеер“ 2017 в категория „Изгряваща звезда“. Пиесата „Монетата“ му носи номинация за „Аскеер“ 2021 за съвременна българска драматургия.

От 2024 г. Боян Крачолов е режисьор на Народен театър „Иван Вазов“. Неговият променаден спектакъл „Петрови в грипа и около него“ по романа на Алексей Салников премества публиката през различни пространства на театъра и му носи националната награда „Икар“ 2024 за режисура. На Голяма сцена поставя „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Том Стопард - негов дебют в тази зала, с голям актьорски ансамбъл. За постановката Крачолов получава номинация за „Икар“ 2026 за режисура, а Борис Далчев и Михаела Добрева печелят „Икар“ 2026 за сценография и костюмография. В Народния театър режисира и специалните спектакли „Балът на Капулети“ и „КупиДон“.

Независимата му работа продължава и извън първата сцена. В РЦСИ „Топлоцентрала“ и сдружение „Конклав“ поставя „XXL“, в който Биляна Георгиева получава „Икар“ 2025 за поддържаща женска роля. В Yalta Art Room създава с Васил Дуев-Тайг спектакъла „Х“ по авторски текстове с цитати от Омар Хайям. През 2026 г. в Театрална работилница „Сфумато“ се представя ателие-спектакълът „Трябва и някакво действие, Хамлете“ върху негови текстове, с водещ проф. Маргарита Младенова.

Крачолов развива авторския си свят и в литературата. През 2017 г. излиза книгата му „Църква от сънища“, а през 2024 г. - сборникът „Трактат за кихането и няколко неразположения“. Съчетанието между режисура, драматургично писане, проза и философска подготовка оформя разпознаваемия му интерес към нестабилната реалност, паметта и човека, изправен пред необходимостта да действа.

Важното при Боян Крачолов е, че той мисли спектакъла като преживяване, а не само като поставен текст. „Петрови в грипа и около него“ превръща сградата на Народния театър в активна част от действието, а „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ изисква съвсем друг мащаб - голяма сцена, голям ансамбъл и прецизен баланс между философска игра и комедия. Тази способност да сменя мащаба, без да губи авторската си тема, е съществена за профила му.

Неговите текстове и режисьорски проекти често се занимават с персонажи, които са заседнали между действие и невъзможност да действат. Затова работата му с Шекспир, Стопард, Салников, Бекетови влияния и авторски фрагменти изгражда последователна театрална територия: реалността е нестабилна, езикът е съмнителен, а човекът търси форма, в която да продължи.