Боян Крачолов

Боян Крачолов е български театрален режисьор и писател, чиито спектакли работят с класически и съвременни текстове през експериментална и често пространствено необичайна форма. Завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Иван Добчев, магистратура по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторантура в катедра „Драматичен театър“ на НАТФИЗ.

Заедно с актьорите Иван Николов и Димитър Крумов основава сдружение за независимо изкуство „Конклав“. Сред ранните му постановки са „Невидимите градове“, „Това НЕ е Хамлет“, „Мишеловката“, „Монетата“, „Анархо-клоунада“, „Парче от монолог / Не аз“, „Леонс и Лена“ и „Нирвана“. За „Това НЕ е Хамлет“ тримата създатели получават „Аскеер“ 2017 в категория „Изгряваща звезда“.

Драматургичният текст „Монетата“ му носи номинация за „Аскеер“ 2021 за съвременна българска драматургия. Писането и режисурата при Крачолов се развиват паралелно: собствените текстове често се превръщат в материал за сценични изследвания, а философската му подготовка влиза в темите за действието, избора, езика и нестабилната реалност.

От 2024 г. Боян Крачолов е режисьор на Народен театър „Иван Вазов“. Променадният спектакъл „Петрови в грипа и около него“ по романа на Алексей Салников премества публиката през различни пространства на сградата и му носи „Икар“ 2024 за режисура. В тази постановка архитектурата на театъра става част от разказа, а зрителят не остава неподвижен наблюдател.

На Голяма сцена Крачолов поставя „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Том Стопард – негов дебют в тази зала и работа с голям актьорски ансамбъл. За спектакъла е номиниран за „Икар“ 2026 за режисура, а Борис Далчев и Михаела Добрева печелят „Икар“ 2026 за сценография и костюмография. В Народния театър той режисира и специалните събития „Балът на Капулети“ и „КупиДон“.

Независимата му работа продължава извън първата сцена. В РЦСИ „Топлоцентрала“ поставя „XXL“, в който Биляна Георгиева получава „Икар“ 2025 за поддържаща женска роля. В Yalta Art Room създава с Васил Дуев-Тайг спектакъла „Х“ по авторски текстове и цитати от Омар Хайям. През 2026 г. в „Сфумато“ се представя ателие-спектакълът „Трябва и някакво действие, Хамлете“ върху негови текстове.

Крачолов развива същия авторски свят и в литературата. През 2017 г. излиза „Църква от сънища“, а през 2024 г. – сборникът „Трактат за кихането и няколко неразположения“. Прозата, драматургията и театърът му споделят интерес към персонажи, заседнали между необходимостта да действат и невъзможността да намерят сигурна опора в реалността.

В работата на Боян Крачолов спектакълът е пространство за преживяване, а не само поставен текст. „Петрови в грипа и около него“ използва движение през сградата, докато „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ изисква голяма сцена и баланс между философска игра и комедия. Способността му да сменя мащаба, без да губи темите за езика, паметта и действието, свързва институционалния театър, независимата сцена и литературното му писане. Всеки от тези формати променя и ролята на зрителя – от движещ се участник до наблюдател на голям сценичен механизъм.