Александър Кънев

Александър Кънев е български театрален актьор от трупата на Народен театър „Иван Вазов“, чието сценично развитие преминава през няколко важни театрални среди. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2017 г. в класа на проф. Ивайло Христов. След дипломирането си играе в спектакли на Народния театър и Театрална работилница „Сфумато“, а в професионалния му път значимо място заема и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, където е част от трупата преди присъединяването си към първата сцена.

Ранно признание за актьорската му работа е номинацията за наградата „Аскеер“ 2019 в категория „Изгряваща звезда“ за ролята на Гаврюшка в спектакъла „Картоиграчи“, режисиран от Денис Азаров. Номинацията насочва внимание към способността му да изгражда характерен образ и да присъства убедително в ансамблов спектакъл още в началото на професионалната си кариера.

В ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен Александър Кънев участва в „Опашката“ по Захари Карабашлиев, режисьор Явор Гърдев, в „Антигона“ по Жан Ануи, поставена от Александър Морфов, и в „Гардеробът“ по „Максималистът“ на Станислав Стратиев, режисьор Пресиян Кузов. Тези заглавия го срещат както със съвременен български текст, така и с класическа конфликтна драматургия и с театър, изграден около силната актьорска ситуация.

На сцената на Народен театър „Иван Вазов“ репертоарът му се разширява с постановки от различни стилове и периоди. В „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир той изпълнява ролята на Арагонския принц. Участва още в „Антихрист. Глави VIII, X, XI“ по Емилиян Станев заедно с Владимир Карамазов и Надя Керанова, в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников, в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Том Стопард, режисиран от Боян Крачолов, и в „Глембаеви“ по Мирослав Кърлежа.

През сезон 2025/2026 Александър Кънев е сред участниците и в „Скъперникът“ от Молиер, постановка на Слободан Унковски на Голямата сцена на Народния театър. Срещата между класическата комедия, модерната европейска драматургия и съвременните сценични адаптации очертава актьор, който развива диапазона си чрез разнообразни ансамблови задачи. Неговият профил е свързан с последователно присъствие в значими театрални постановки и с работа върху роли, които поставят литературния текст в пряк контакт със съвременната публика.

Преходът на Александър Кънев от Плевенския театър към Народния театър е важен, защото показва натрупване на опит извън столичната сцена преди включването му в националната трупа. В „Опашката“ по Захари Карабашлиев той работи с политически и морален конфликт в съвременна българска среда, а в „Антигона“ по Жан Ануи влиза в класическа структура, където личният избор се сблъсква с властта. Тези заглавия подготвят естествено по-късните му участия в Шекспир, Стопард, Кърлежа и Молиер.

На първата сцена Кънев все по-често е част от големи ансамбли, в които отделният актьор трябва да бъде ясен, без да нарушава общия ритъм. „Скъперникът“ на Слободан Унковски и „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на Боян Крачолов продължават тази линия към класика, видяна през съвременна режисьорска оптика.